История и любопитни факти за Благоевград
Скаптопара, Базари, Джума, Баня, Горна Джумая….. Чудите се какво означават тези думи? Това са част от имената, които Благоевград е носил през вековете на своето съществуване, нека Ви разкажем.
Най-големият град в Югозападна България е изграден върху останки от древно тракийско селище. Както се вижда, повечето от имената му през годините на неговото съществуване имат турски произход, а преобладаващата част от населението тук по време на Османското владичество е било турско.
Но преди да стигнем до този период от историята на Благоевград, нека се върнем още по-назад във времето.
Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия, създадени от топлите минерални извори, спомагат за възникването около 300 г. пр. Хр. на тракийското селище Скаптопара. С идването на славяните животът в Скаптопара замира, а за следващите векове липсват данни.
Легендата разказва, че някога в днешната благоевградска област възникнала епидемия от чума и жителите ѝ решили да потърсят ново и здравословно място да се установят. Пуснали един кон, който след известно лутане успял да си намери ливади със сочна трева.
Мястото се намирало край минералните извори на днешен Благоевград. Хората също го харесали и се заселили тук. Така постепенно на мястото на някогашното тракийско селище Скаптопара възникнало средището Горна Джумая или Пазарище, както е друго старо име на Благоевград. С името Баня пък е Благоевград бил известен през 1576 година.
Горна Джумая се освобождава от Османското владичество едва през 1912 г. Градът винаги е бил притегателен център за хора от цялата страна. През годините населението се увеличава като основният прираст идва от прокудените от Беломорските и Вардарски селища преселници през второто десетилетие на XX век.
Името Благоевград носи от 9 май 1950 година, когато град Горна Джумая е прекръстен в чест на политическия деец Димитър Благоев.
За удивително кратко време, известно като строителна епоха за Дипломатическия корпус, през 1987 година Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени обществени сгради. Сменя се канализацията, построяват се Партийният дом (днес сграда на Американски университет в България), кметството, поликлиниката, оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат емблематичните и до днес за града фонтани.
Въпреки катаклизмите на историята, през които преминава и политическите промени през годините в цялата страна, Благоевград успява да съхрани духа си, който днес продължава да е жив благодарение на множеството запазени културни и исторически паметници.
Сгради, паметници и други монументи
Няма как да не започнем разказа си за забележителностите на Благоевград с фигурата на „Летящият кон“, извисяваща се над пътя на входа на Благоевград откъм Кулата. Внушителната фигура е дело на твореца Иван Нешев и е символ на града, пресъздаващ легендата за неговото възникване именно тук.
Обиколката на културните и исторически забележителности в Благоевград започваме от църквата „Въведение Богородично“, която е един от паметниците на културата в града с национално значение. Църквата е осветена през 1844 г. За времето си тя била една от най-богатите и най-пищните в региона.
Храмът представлява трикорабна базилка, богато изографисана от майстори на Банската художествена школа. Характерна особеност е много дълбоката ажурна дърворезба на иконостаса. Камбанарията е изнесена встрани от храмовия комплекс. Декоративното оформление на фасадата на храма наподобява на църквата в Рилския манастир.
Църквата „Въведение Богородично“ е разположена в старинния квартал Вароша, намиращ се на източния бряг на река Бистрица. Кварталът е своеобразен етнографски комплекс, който пази спомените от далечното минало на града.
Построен е в типичен възрожденски стил, а къщите, украсени с различни орнаменти, са запазени и до днес. В тях се помещават различни кръжоци и школи за децата на Благоевград, други са превърнати в ателиета на местни творци, а атмосферата се допълва от автентични ресторантчета с традиционна за района кухня.
Някои от най-известните обекти във Вароша са Мощанската къща, Унчевата къща и Измирлиевата къща. Последната е известна с това, че е роден дом на видния благоевградски революционер Георги Измирлиев – Македончето. Тя е музей, който разказва неговата история и участие в революционните движения.
Георги Измирлиев, известен като Македончето, е български революционер и общественик, участник в Априлското въстание в 1876 година като помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I-ви (Търновски) революционен окръг.
Родната му къща в Благоевград е обявена за музей 100 години след смъртта му, през 1976 година. Бюст-паметник на Георги Измирлиев – Македончето е издигнат на едноименния площад пред сградата на Община Благоевград. Автор на бюста е професор Димитър Сотиров, а паметникът е открит през 2006 г. по повод 130 години от Априлското въстание.
Къщата на българският възрожденец, търговец, революционер и общественик от Македония – Коте Чорбаджигошев също се намира в квартал Вароша. Негов бюст-паметник е издигнат в двора на църквата „Въведение Богородично“. Центърът на Благоевград изобилства от паметници, свидетелстващи за неговото културно-историческо и героично минало.
Като започнем от паметниците на националните ни герои Васил Левски и Христо Ботев, минем през мемориалите на освобителите на Горна Джумая от Осванско иго през 1878 г. начело с майор Орлински и стигнем до личности, дали живота си в борбите за освобождение на този край от България десетилетия по-късно.
Безспорно един от символите на града е паметникът на Гоце Делчев, който се издига на централния площад пред Камерна опера. Паметникът е дело на скулптора Крум Дерменджиев и е открит на Илинден през 1955 г. Височината на паметника заедно с постамента е 8 метра. Скулптурата е излята от бронз, а пиедесталът е от гранит.
Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Северна Македония.
В двора на църквата „Въведение Богородично“ се намира и мемориалът „Делчев род“, който е костница на рода на революционера. Открит е през 1980 година. Мемориалът представлява шест ниши с полукръгли абсиди с мозайки, представящи моменти от национално-освободителните борби на българите в Македония.
В близост до паметника на Гоце Делчев е и бюст-паметника на друг известен борец за свободата на българите от Македония – познатият като „последният хайдутин“ Ильо войвода.
Също така в района се намират и паметникът на Ичко Бойчев – български революционер, горноджумайски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и паметникът на Македоно-одринското опълчение. Монументът, дело на Борис Гондов, е внушителен и представлява изсечени фигури на опълченци. Над тях, на втори пиедестал, е поставена фигура на „Зовящата победа“.
В парк „Ловен дом“ се издига паметник-костница на загиналите в Балканската война и освобождението на Горна Джумая от Османско иго. Монументът представлява пирамида от каменни късове, в основата на която са изписани местата, където са водени бойните действия през войната. В непосредствена близост е гробът на горноджумайският революционер и просветен деец Мите Марков.
Отново в парк „Ловен дом“ е увековечен и друг етап от историята на Благоевград. През 60-те години на XX век тук е издигнат паметник-костница на загиналите в борбата против фашизма. Зад него са разположени осем плочи с имената на всички загинали в тези борби.
В близост до общината пък е паметната плоча, поставена в памет на офицерите и войниците от 7-ма пехотна Рилска Дивизия, на войводите и комитите, донесли на върховете на щиковете си свободата на Горна Джумая и обединението на Пиринска Македония с Майка България през 1912 г.
Свидетелство за дългото турско робство на този град е градската джамия. Запазената от векове постройка е реставрирана и е запазена като исторически и културен паметник с национално значение. Благоевградската джамия не е действащ религиозен храм.
Друг символ на Благоевград е часовниковата кула, построена в някогашната Турска махала. Това е една от най–старите часовникови кули в България. Построена е през 1867 година в Горна Джумая от малешевски майстори. Има уникален швейцарски часовников механизъм, изработен също през XIX в.
Кулата представлява четириъгълна пресечена пирамида с островърх покрив с медна обшивка. Основната част на постройката е каменна зидария, а циферблатите са върху дървен градеж. Десетилетия наред камбаната на часовниковата кула, издигаща се на хълм в града, оглася Благоевград на всеки час. Днес до Часовника работи приятно заведение, носещо същото име.
На централния площад „Георги Измирлиев“ гордо се издига паметникът на Димитър Благоев, чието име носи града.
Създаден е от скулптора Борис Гондов през 1971 г. Димитър Благоев Николов, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата
социалдемократическа партия на Балканския полуостров.
Някогашният Горна Джумая получава името Благоевград през 1950 г.
Между сградите на театъра и Американския университет в центъра на Благоевград е разположена и скулптурна композиция на Павел Койчев. Тя привлича погледите с нетрадиционните пропорции на фигурите.
Трите фигури, наречени „Чакащите“, „Почиващата“ и „Вървящият“ са създадени през 1987 г. и първоначално са били поставени на ж.п. гарата в града. Няколко години по-късно са преместени на централния площад.
Културно-исторически забележителности около Благоевград
Безброй са културно-историческите забележителности на Благоевград, но за да не Ви отегчаваме, ще излезем за малко от пределите на града и ще се насочим към един от обектите на световното културно наследство, намиращ се на по-малко от час от тук – Рилски манастир.
Освен че е най-големият манастир на Балканите, той е уникален със своята архитектура и величественост. Ограден е от 24-метрови каменни стени, които му придават вид на крепост. Манастирът е създаден през 30-те години на Х век на мястото на стара постница в Рила.
През времето на своето съществуване многократно е бил преустройван, разрушаван, опожаряван и отново възстановяван. Рилската света обител е придобила сегашния си облик към средата на XIX век. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител.
По-известни паметници на културата с национално значение в близост до Благоевград са :
- църквата „Света троица“ в Банско
- църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Тодор Стратилат“ в Добърско
- античен град „Никополис Ад Нестум“ край Гърмен
- Самуилова крепост край Петрич
- Кордопуловата къща и крепостта Деспот Слав в Мелник
- Роженски манастир
- античният град
- базиликата в Сандански и много други