„Гръцките андарти обграждали населеното място. Питали какви сте. Ако кажете гърци, Ви оставят, но ако кажете, че сте българи Ви дават два часа да напуснете. Какво можеш да вземеш за тия два часа? Покъщнина – каквото можеш да носиш. Онези, които имали някоя жълтица или злато, го гълтали.
На километър от населеното място ги чакала гръцката армия. Бой, ама як бой, грабежи – каквото имало ценно, взимали. Давали им развалена храна, за да може да се изходят и да им вземат погълнатото. Пак бой. Взимали им всичко и ги оставяли боси, без животни. Така бежанците дошли в България.“
„По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година село Горни Порой е било опожарено от гръцките войски. Те като са минавали през всички български села са грабели, колели, обезчестявали и палели къщите.
Това, което сполетяло българите от цветущите македонски и тракийски български градове и села е било в истинския смисъл на думата геноцид спрямо един народ. Това е било етническо прочистване, упражнено спрямо народа ни през лятото и есента на 1913 г.“.
„Българското население, което се спасило, оставило всичко и побягнало към България. Те не са могли да вземат почти нищо със себе си. Били са много, не е имало храна.
Много от децата са измрели по време на пътуването, а тези българи, които са решили да останат по родните си места в Егейска Македония, са били изпратени на заточение по гръцките острови, удавени в морето или убити в Бялата кула на Солун. Затова днес в селата от Поройско никой не говори български…“
Тези разкази на наследници на бежанци от Беломорска и Вардарска Македония се предават и до днес в много благоевградски фамилии.
Преселници от Кукушко, Демирхисарско, Солунско, Гевгелийско, Малешевско, Дойранско, принудени да напуснат домовете си по време на Междусъюзническата война от 1913 година, се заселват именно в тази наскоро освободена част на България и придават нов облик на Горна Джумая. Заселват освободените турски махали, създават нови квартали и съживяват градчето.
Бежанският въпрос обаче създава големи социално-икономически и политически затруднения в България. Към 1922 год. броят на заселените бежански семейства надхвърля 4500, а през 1926 год. около 6000.
По броя на настанените бежанци Петрички окръг, в който се намира град Горна Джумая тогава, е на второ място в страната след Бургаски окръг. Бежанците увеличават армията на безработните в страната. Повечето от тях са без дом, земя, средства за съществуване.
Тъй като по-голямата част от бежанците са земеделци, тяхното оземляване изостря аграрния проблем. Със специален Указ тогавашната градска управа на Горна Джумая отчуждава недвижими имоти от всички, които са се изселили от града след освобождението му през 1912 година и започва раздаването им на бежанците.
Така, лека – полека, тези хора се съвземат, започват да изкарват прехраната си, отварят занаятчийници и дюкяни, образоват децата си. Обичаите и традициите от родното място, културата и вярата си обаче съхраняват и предават на наследниците си и до днес.
Макар и съществена част от населението на Горна Джумая в годините след Освобождението, бежанците не са единствените, които допринасят за бита и културата на днешните благоевградчани. Всяка епоха в развитие на това населено място и хората, населявали го през годините, са оставили своя отпечатък, който личи и до днес.
Като се започне от траките, които поставят съществуването на Благоевград още през III век с древното селище Скаптопара, мине се през легендата за основаването на Горна Джумая край топлите минерални извори, столетията под Турско владичество и Възраждането, икономическото и духовно израстване след Освобождението и се стигне до днешния европейски Благоевград.
Свидетелство за това са запазените от столетия традиции и обичаи, културата, фолклорът, дори и начинът на живот.
Традиции и обичаи
Над 300 са днес благоевградските фамилии, наследници на бежанци, които всяка година спазват една дълголетна вече традиция. Стотици потомци на стари родове се събират ежегодно на специална среща, на която разказват спомени, споделят успехи и не спират да чертаят бъдещето.
Тази среща на наследници на бежанци от Беломорска и Вардарска Македония е единствена по рода си в България и всяка година се очаква с нетърпение от видните горноджумайци.
Въпреки модерния си облик, днешният Благоевград е малка съкровищница от традиции и обичаи. Независимо от премеждията и перипетиите, през които са минавали жителите на града по време на различните епохи от съществуването му, до днес тук много празници се честват така, както са го правили прабаби и предци.
Нито Османското иго, нито комунистическия режим са успели да пречупят вярата, за която местните са се борили и пазили няколко века.
И до днес тук на Бъдни вечер се събира цялата фамилия, най-възрастният разчупва питката и всички търсят късмета си.
На 1-ви януари кукери ходят по махалите и домовете, гонят злото и благославят за здраве и берекет през новата година.
На Сирни Заговезни, по-известни като Прошки, се палят ритуални огньове, които да прогонят и изпепелят злото. Младите искат прошка от по-възрастните, кумашините от кумовете, а веселието около масата по време на ритуала „хамкане“ оглася домовете.
Семейството отново е заедно и за Великден, когато се пекат курабии и козунаци, а борбата с шарени яйца е наистина оспорвана.
Много на почит е и 11 май – денят на братята Кирил и Методий. Празникът на Светите братя се е отбелязвал с голямо внимание още преди Освобождението. От тогава до днес този ден е истинско тържество на българския дух и просвета за много от наследниците на старите благоевградски родове.
Именни дни като Гергьовден, Димитровден, Ивановден, Атанасовден, Петровден…. се празнуват юнашки, а правилото, че на имен ден се ходи без покана, все още се спазва.
Големите църковни празници Успение Богородично на 15 август и Благовещение на 25 март също традиционно тук се честват много. Често хората не ходят на работа в тези дни, а Благовещение дори е обявен за празник на жената благоевградчанка.
Специфика в културата
Самата дума „Култура“ е широко понятие, обхващащо възпитанието, образованието, развитието, фолклора, езика. В това отношение културата на древните благоевградчани е била доста колоритна, а свидетелства за това се пазят и до днес. И културата им, както и цялостния им бит и поведение, е силно повлияна от предизвикателствата на времето, в което са живели.
А различните епохи в развитието на града и различните посоки, от които идват бежанците тук в началото на XX век, се виждат в песните и танците, които се изпълняват до днес, в начина на говорене, във възпитанието и общуването.
Когато говорим за народните песни и танци на този край, първото, което изниква в съзнанието, е юначност. Тук фолклорът изобилства от комити и хайдути, от герои, готови на саможертва в името на вярата и свободата.
И до днес жителите на този край са известни с горещата си кръв, непримиримостта и непреклонността си, останали им от вековете под чуждо владичество.
Наред с възпяването на героизма обаче често присъства и онази жалба към родната земя, останала далечна за хиляди бежанци. „Ай да идем, Яно, в Горния Порой“, се пее в една от най-известните народни песни в Благоевград. Неизменна част от фолклора е и онзи бохемски дух, подплатен с руйно червено вино, с който и днес е известен Благоевград.
По отношение на образованието именно в Благоевград се намира бившата Солунска гимназия, днешна Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Училището е създадено в началото на 80-те години на ХІХ век в Солун, а днес освен учебно заведение, е и паметник на любовта към образованието и родния край.
Солунската гимназия е първото българско средно учебно заведение в Македония. След двете войни – Междусъюзническа и Първа световна, през 1921 година Солунската гимназия се мести в Благоевград.
Няколко години по-късно – през октомври 1925г, учителският съвет на свое заседание решава, че най-подходящото име за нея е Горноджумайска смесена гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” – бивша Солунска. В началото на октомври 1933 г. е построена и собствена сграда на гимназията, в която тя се помещава до днес.
По отношение на езика, в Благоевград продължават да се използват турски и гръцки думи. И никой не ги смята за диалектни, даже напротив. Те са израз на принадлежност към една общност, преминала през толкова много повратности, за да стигне до тук.
Думи като мерак, бакшиш, резил и джам се използват постоянно и никой не смята това за нередно. А поставянето на ударението на последната сричка на глаголите, като „каза́х“ например, е дори очарователно.
Известни личности от Благоевград
Когато говорим за известни личности, родени в Благоевград, градът има с какво да се похвали. Революционери и борци за свобода, лекари, архитекти, спортисти, артисти…
Едни от тях са :
- Борецът за свобода Георги Измирлиев-Македончето
- писателката и кинорежисьор Свобода Бъчварова
- скулпторът Крум Дерменджиев
- дърворезбарят Христо Бараковски
- композиторът и диригент проф. Кирил Стефанов
- лекарят проф. Крум Кацаров
- музикантът Константин Цеков
- футболистът Димитър Бербатов…
Това са малка част от имената на видните благоевградчани, прославили града по целия свят. Част от тях са потомци на известни благоевградски фамилии, дошли тук като бежанци от Беломорска и Вардарска Македония, но запазили непреклонния български дух, който продължават да предават на поколенията.
В статията са използвани спомени на наследници на бежанци, заселили се в Горна Джумая по време на Междусъюзническата война. Източник на цитатите е фейсбук групата „Духът на Джумаята“.
