• Български

История на Благоевград

На час път южно от София, по пътя за Солун и Атина, се намира най-големият град в Югозападна България и административен център на Благоевградска област – Благоевград.

 

Разположен е от двете страни на река  Бистрица, почти при вливането ѝ в Струма, където речната долина и извисяващите се от двете ѝ страни Рила и Влахина планини оформят Благоевградската котловина.

 

Благоевград ще Ви посрещне слънчев, млад и усмихнат. Ще Ви очарова с еклектиката в атмосферата си, която умело съчетава духът на отдавна отминали времена с модернизма на съвремието.

 

Ще Ви поведе по улици и площади, през паркове и исторически паметници, за да стигнете до точката, от която връщане назад няма. А тази точка е моментът, в който осъзнавате, че сте влюбени – може би за първи път не в човек, а в град.

 

 

 

Исторически факти за Благоевград

Хилядолетна е историята на Благоевград, създавана от различни племена и народи, обитавали територията и околността му. Градът е разположен в почти географския център на Балканите – район, в който от  най-дълбока древност има присъствие на цивилизован живот.

 

През различните исторически епохи Благоевград се развива, замира, процъфтява отново, изживява своите възходи и падения, за да се превърне в този приветлив град, който днес посреща гости от близо и далеч.

 

Древност

 

Смята се, че съществуването си днешният Благоевград поставя през III век сл. Хр. от тракийското селище Скаптопара. От т.нар. Скаптопаренски надпис, датиран от 238 г., научаваме, че селището се намирало в едно много привлекателно място – сред гори, полета и топли и лековити минерални извори.

 

Недалеч от него ежегодно се провеждал “прочут панаир”, който продължавал повече от 15 дни. Именно този панаир дава и названието на селото – от “скепта” – горно и “пара” – място за среща, сборище, пазарище. От тук и етимологията на тракийското наименование “скаптопара” – горно пазарище.

 

Скаптопара съществува до VІ-VІІ в., когато поречието на р. Струма е завладяно от славянското племе стримонци и траките се  претопяват сред тях.

 

При управлението на хан Крум Благоевградската котловина  придобива голямо военно-стратегическо значение и попада в плановете на българските царе за териториално разширение на запад. В района около днешния град започва строителство на крепости, които имат военно-охранителни функции – при селата Долно Церово, Крупник, Стоб и др.

 

До ХV-ХVІ век на мястото на старото тържище съществува малко поселение с военно-стратегическо значение. С него са свързани легендите за възникването на Горна Джумая.

 

Най-популярната от тях разказва, че селянин от с. Марулево загубил болния си кон, но не след дълго го намерил  оздравял  край минералните извори в равнината. Там положил основите на селището. И до днес местните жители разказват тази легенда за зараждането на града, а конят е символ на Благоевград.

 

Градът продължава да се развива като панаирен център до Руско-турската война. Всяка година на 15 август – Голяма Богородица, тук имало голям панаир, който бил  важен икономически и стопански фактор в околията.

 

Днес историческите документи сочат, че  в началото на ХVІ век османската държава полага основите на нов град в долното поречие на р. Бистрица, носещ името на седмичния пазарен ден на мюсюлманите.

 

Средновековие

 

За пръв път градчето Джума Базари се споменава в съдийски акт от 1502 г. – факт, който говори, че селището има статут на град. Седемдесет години по-късно то се споменава в регистрите на Кюстендилския санджак, което показва, че в тези години то е в начален стадий на изграждане и развитие.

 

През 1595 г. градът се споменава с название Джума. В него има войвода, суббашия, еничари и спахии. Близо половин век по-късно турският пътешественик Евлия Челеби го нарича Орта Джумая, Дупнишка нахия. Твърде възможно е представката “орта” /полк, дружина/ да е прибавена от самия пътешественик, за да подчертае важното значение на градчето.

 

Едва в края на ХVІІІ в. настъпват промени в административния статут на селището. В турски документ от 1798 г. се споменава за Джумайска каза. В друг – от 1845 г., се посочва нахията Джумая и едва през 1873 г. градът се споменава като център на каза в Софийски санджак.

 

До 1905 г. казалийският център продължава да се изписва  като Джума. В Салнаме на Солунския вилает от тази година градът вече е с името Горна Джумая – “горен пазар” /тур./.

 

gorna-dzumaya

 

Определяща роля за издигането на Джума през ХІХ в. като стопански център и за включването на населението в обществено-политическите процеси има значителната промяна на неговия етнически състав. Демографските промени започват през втората половина на ХVІІІ в.

 

Особено динамично те се развиват в началото на ХІХ в. От околните села се преселват занаятчии и търговци, които се настаняват в днешния квартал Вароша и променят етническия и социалния състав на града. Но независимо от това до 1912 г. градът си остава преобладаващо турски.

 

След Освобождението

 

На 12 февруари 1878 г. Горна Джумая е освободен от руските войски, предвождани от майор  Орлински. Но свободата тук не трае дълго. Няколко месеца след чаканото 5 века Освобождение, по силата на Берлинския договор, градът попада в тези територии от България, които остават под властта на султана и Турската империя.

 

И така тук въстанията и борбите продължават още няколко десетилетия. Горна Джумая се освобождава окончателно от Османското иго едва след Балканската война – на 5 октомври 1912 г.

 

След войните и промяната на политическите граници турците напускат града, а заедно с тях и другите етнически групи. В същия период започва преселението на българите от Беломорска и Вардарска Македония и те масово се заселват в югозападните предели на България, като се установяват най-вече в градовете и селата, вече освободени от турското население.

 

Горна Джумая е един от градовете, на които хилядите българи – бежанци придават нов облик. Преселници от Кукушко, Демирхисарско, Солунско, Гевгелийско, Малешевско, Дойранско и др. създават нови квартали в града, заселват освободените турски махали и съживяват Джумаята.

 

От 1913 г. градът става околийски център и седалище на 14 македонски полк. През 1917 г. е завършена теснолинейката, свързваща Радомир, Горна Джумая и Петрич. През 1921 г. тук се премества  Солунската гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” – днес Национална хуманитарна гимназия.

 

През 1922-29 г. се построява Кметството /старата сграда/, а през 1927 г. са завършени сградите на Читалището и Прогимназията. Седалището на Неврокопска митрополия се премества в Горна Джумая и се изгражда негова сграда. В този период се съживяват търговията и занаятите. Откриват се клонове на няколко банки.

 

Поставя се началото на кооперативното движение. Но основен поминък на населението остава тютюнопроизводството и преработката на тютюн. Откриват се няколко тютюневи склада на “Никотея” и други акционерни дружества.

 

През 1933 г. в града се провежда  Първия велик македонски събор. Ако през 1920 г. градът наброява 7 000 души, през 1934 г. той е вече 10 000 и продължава да расте.

 

kmetstvo-gorna-dzhumaya

 

През 1950 г. град Горна Джумая е преименуван на Благоевград. През 1954 г. към него е присъединено близкото с. Грамада, а през 1971  г. – с. Струмско, днес квартали на Благоевград.

 

Така през 70-те години на миналия век градът наброява повече от 50 000 души, за да достигне до 75 000 души в наши дни.

 

Значително културно развитие Благоевград бележи през 50-те години на XX век, когато са създадени – Държавният архив, Историческият музей, Ансамбъл “Пирин”. За развитието му  допринасят съществено изграждането на паркове, един от които “Бачиново”, Зоопарка и близкия курорт “Бодрост”.

 

През 1986-87 г., заради посещение на Дипломатическия корпус, Благоевград буквално е преобразен. Изгражда се  центърът с фонтаните, с който е известен и днес, реставриран е възрожденско-архитектурният комплекс “Вароша”, построени са нови жилищни, културни, промишлени  и стопански постройки.

 

Съвремие

 

Днес Благоевград е най-големият град в Югозападна България, неин икономически и културен център и административен център на Благоевградска област. Той е дом на два от най-известните университети в България – ЮЗУ „Неофит Рилски“ и Американски университет, благодарение на което пази жив младежкия си дух.

 

Той привлича гости от цял свят с история, природа, архитектура и цялостна атмосфера, които очароват и завладяват.

 

Паметници на културата, свързани с историята на града

 

Различните етапи от историята на Благоевград и региона можете да проследите в приятна разходка из залите на Регионалния исторически музей в града. Самият музей е разположен в старинния квартал Вароша, който сам по себе си е своеобразен архитектурен паметник, който пази спомените от миналото на града.

 

Квартал Вароша е построен в типичен възрожденски стил, а къщите, украсени с различни орнаменти, са запазени и до днес. В тях се помещават различни кръжоци и школи за децата на Благоевград, други са превърнати в ателиета на местни творци, а атмосферата се допълва от автентични ресторантчета с традиционна за района кухня.

 

Някои от най-известните обекти във Вароша са църквата „Въведение Богородично“, Мощанската къща, Унчевата къща и Измирлиевата къща. Последната е известна с това, че е роден дом на видния благоевградски революционер Георги Измирлиев – Македончето.

 

Центърът на Благоевград пък е осеян с паметници, свидетелстващи за неговото героично историческо минало. Един от символите на града е паметникът на Гоце Делчев, който се издига на площада пред Камерна опера.

 

Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Северна Македония.

 

В двора на църквата „Въведение Богородично“ се намира и мемориалът “Делчев род”, който е костница на рода на революционера. Открит е през 1980 година и представлява шест ниши, които с мозайки представят моменти от национално-освободителните борби на българите в Македония.

 

В близост до паметника на Гоце Делчев е и бюст-паметникът на друг известен борец за свободата на българите от Македония – познатият като „последният хайдутин“ Ильо войвода. Тук е и паметникът на Ичко Бойчев – български революционер, горноджумайски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и паметникът на Македоно-одринското опълчение.

 

В парк „Ловен дом“ пък се издига паметник-костница на загиналите в Балканската война и освобождението на Горна Джумая от Османско иго. През 60-те години на XX век тук е издигнат и паметник-костница на загиналите в борбата против фашизма.

 

За историята на Благоевград разказва и плочата, поставена в памет на офицерите и войниците от 7-ма пехотна рилска дивизия, на войводите и комитите, донесли свободата на Горна Джумая и обединението на Пиринска Македония с Майка България през 1912 г.

 

Свидетелство за дългото турско робство на този град е градската джамия. Запазената от векове постройка е реставрирана и запазена като исторически и културен паметник с национално значение.

 

Символ на Благоевград е и часовниковата кула, построена в някогашната Турска махала. Това е една от най–старите часовникови кули в България.

 

Исторически личности в града

 

Благоевград е родно място на много известни българи. През различните години от историята му тук са родени революционери, лекари, художници, артисти, писатели, спортисти, прочули се не само в България.

 

Революционерът Георги Измирлиев-Македончето, писателката и кинорежисьор Свобода Бъчварова, скулпторът Крум Дерменджиев, дърворезбарят Христо Бараковски, композиторът и диригент проф. Кирил Стефанов, футболистът Димитър Бербатов… Това са малка част от имената на видните благоевградчани, прославили града по целия свят.

 

Исторически екскурзии от Орбита СПА Хотел

 

След археологически проучвания в м. Градище край благоевградското село Дренково е открита късноантична сграда от ІV – VІ в. с уникален за нашите земи архитектурен план. Обектът е реставриран, консервиран и социализиран като място за културен туризъм. Това е и едно от нашите предложения за разходка сред историческите забележителности на Благоевград.

 

За да стигнете до там от Орбита СПА Хотел ще са Ви необходими около 30 минути с кола. Тръгнете по шосето, което свързва комплекса с Благоевград, преминете през града и поемете на запад по пътя в посока границата с Р. Северна Македония.

 

След като пресечете АМ „Струма“, отминете селата Зелен дол и Селище. След Селище следете за отбивката към село Дренково.

 

drenkovo-krepost

 

През късната античност (IV-VI век) по долината на река Дренковска е минавал един от пътищата, свързващи долината на Струма с долината на Вардар. Може би този път е бил важна пътна артерия, свързваща селищата от поречието на Струма с големия административен център Пауталия (днес Кюстендил ).

 

Потвърждение за това дава квадратната сграда с отбранителни полукръгли кули в четирите ъгъла, намираща се южно от Дренково.

 

Отбранителното съоръжение е било свързано с охраната на пътя, от археологическите проучвания е установено, че то е използвано и през средновековието (IX-Xв). Днес сградата е почти изцяло реставрирана, като е превърната в обект за културно-исторически туризъм. В землището на Дренково са открити и останки от селище, датирано също от късната античност.