Обичате ли планината? – Ама онази планина, в която човешката дейност я няма.
Планината в нейния естествен вид – с огрените от слънцето била, с едва забележимите пътеки сред вековни дървета, с песента на птиците и шума от пукането на съчки под краката Ви. Планината с нейните уникални растения и животни, обитаващи я от стотици години. Точно такава Ви очаква Рила.
Само на двайсетина минути път с кола от Орбита СПА Хотел Благоевград се намира Национален парк „Рила“ със своите четири резервата – „Парангалица“, „Централен Рилски резерват”, „Скакавица” и „Ибър”.
Колата обаче остава пред бариерата на входа на националния парк и от там поемате пеш сред планинското царство на вековни гори и омайна атмосфера.
„Парангалица“ – забраненото място
Биосферен резерват „Парангалица“е един от най-красивите резервати в България. Славата му се носи още от Османско робство. По онова време на тази територия ловът бил позволен само след изрично разрешение от султана.
В тази част на планината били допускани само видни първенци и сановници или най-уважаваните гости на владетеля. Предполага се, че от тази султанска забрана идва и името на резервата – „Парангалица“ е с гръцки произход и в превод означава забранено, защитено, запазено място. Последният турски стопанин на „Парангалица” е бил Гаази Мустафа паша.
След освобождението на този край от Османско робство през 1912 г. този красив горски оазис преминава в територията на България. Стопанин му става Миле Георгиев от с. Годлево, който бил доста предприемчив. Той построява дъскорезница и започва да печели от дървесното му богатство.
Това поголовно изсичане на гората обаче предизвикало недоволството на обществеността от целия окръг и начинанието му е прекратено. Чак в края на 1933 г. обаче с постановление на Министерски съвет територията е обявена за резерват, а „Парангалица“ става втория такъв в България.
От март 1977 г. „Парангалица” е включен в листата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО., а от 1979 г. е регистриран в списъка на ООН за националните паркове при Международния съюз за опазване на природната среда.
Къде се намира?
Резерват „Парангалица“ обхваща предимно склонове със северозападно изложение между реките Благоевградска Бистрица и Хайдушка и вододелното било, преминаващо по върховете Мечи връх, Мерджика, Езерник и Парангалица.
Общата му площ е 1509 хектара, които се разполагат от 1400 до 2485 надморска височина, а горите са на възраст между 150 и 350 години. Иглолистните гори се намират на височина между 1750 до 2000 м, а по ниските части има смесени гори от бук, смърч и ела.
Над 2000 м надморска височина се разполага пояс от клекове, а над тях пасища.
Официално е признато, че тук са едни от най-благоприятните условия за развитието на смърч в Европа. Горите на „Парангалица“ са приказен декор с провисналите като гирлянди нишки на брадатия лишей и приземното срастване на някои дървета.
Правите стройни стволове на смърча са увенчани на върха с пирамидални корони. Височината на дърветата е 30-40 м, но някои екземпляри се извисяват до 60 м.
В биосферен резерват „Парангалица“ се намира и най-високото дърво в България – известният като Парангала 350-годишен смърч с височина 62 м.
Какво можем да видим в „Парангалица“?
Не само горите обаче са съкровищата, които Ви очакват тук. Резерватът е дом на над 300 висши растения, 75 от които са включени в Червената книга на България.
В „Парангалица“ можете да видите изключително рядката Рилска или Божествена иглика, която цъфти в розово-цикламено, както и нежните Каменоломки, представени в Рила с цели 12 вида. Сред другите редки и ендемични растителни видове са Златистата кандилка, Планинският божур, Българското омайниче и други, защитени от Закона или включени в Червената книга на България видове.
Животинското разнообразие тук също е голямо. В резервата се срещат много представители на бозайниците – кафява мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива котка, както и безброй по-дребни животински видове и влечуги. Има голямо разнообразие от птици, а от рибите речната пъстърва се среща често.
За пейзажа в „Парангалица“ са характерни ледниковите форми – циркуси, трогови долини, морени. Широко разпространени са и каменните сипеи. Тук се извисяват върховете Езерник, Мерджика, Голям Мечи връх, Узуница.
На поход през резерват „Парангалица“
На фона на всички защитени растителни видове в биосферен резерват „Парангалица“, чудесна възможност за туризъм тук е именно първият ботанически маршрут в България – “Приятели на растенията”. Маршрутът започва от местността Яворова поляна над село Говедарци и стига до Урдин циркус.
Той ще Ви даде възможност да се запознаете с основните дървесни и храстови видове, тревисти и лечебни растения, да надникнете в скалните пукнатини, край потоците, в сянката на смърчовата и бялмурова гора. Изградени са девет погледни места, от които могат да се наблюдават средно по над 60 вида висши растения.
През територията на „Парангалица“ преминава туристическият маршрут хижа „Македония“ – връх Капатник – м. Предела, който е част от Международен маршрут Е4.
Имайте предвид обаче, че маршрутът е с дължина от около 26 км и за да го изминете ще са ви необходими около 8 – 9 часа. Преходът не е подходящ за начинаещи планинари, тъй като има голяма денивелация.
Разбира се, голяма част от дейностите, за които си мислим, че са позволени, всъщност са забранени при преминаването по туристическите пътеки на биосферен резерват „Парангалица“.
Основното, което трябва да знае всеки, е, че в гора като тази той е гост и трябва да се съобразява с правилата на нейните обитатели. И запазете спокойствие, ако срещнете мечка например, което изобщо не е изключено.
Изкореняването, брането на растения и каквато и да било дейност, която нарушава баланса на екосистемата, изграждан дълго и упорито, са строго забранени. Така че, наслаждавайте се на планината, нейните гледки, тишина и уединение отговорно и с обич към природата.