Многовековния фолклор на Югозападна България изобилства от юначни подвизи, хайдушки дръзновения и героични саможертви, умело преплетени с нежността между влюбени и лириката на любовта – майсторски представящи бита в този район.
Интересното е, че до ден днешен хората от този край са такива, каквито ги пази фолклорът – с буен темперамент и непримирим дух и в същото време обичащи силно и много привързани към традиционните български ценности.
Какво е фолклор?
Английската дума фолклор започва да се използва в българския език в края на XX век (от folk – народ, lore — мъдрост).
Фолклорът или народното творчество, както още се нарича, е събирателно понятие за различни произведения с неизвестен автор, като това авторство се приписва като цяло „на народа“.
Това обаче не е съвсем вярно. Авторите на фолклорните творби са били най-талантливите певци и разказвачи на общността, но просто имената им не се помнят, тъй като фолклорът се разпространява устно.
Фолклорът включва в себе си словесните фолклорни произведения като песни, приказки, предания и легенди, народната музика и народния танц, ритуалите и обредите, вярванията, знанията и обичаите, народната медицина, носиите и т.н.
Българският фолклор е най-ценното културно богатство, което прославя страната ни по целия свят. Уникалните ни песни, танци, устно творчество и традиции носят в себе си историята и съхраняват българщината.
Запазен ли е фолклорът по нашите земи?
Фолклорът отваря очите ни за красотата, а сърцата ни за радост. Любов, традиция, идентичност… това са онези части от мозайката, които правят фолклорът ни истинско богатство и го съхраняват през вековете. А той – фолклорът, като непоклатим каменен мост със здрави основи, ни свързва с миналото, за да ни преведе през настоящето към бъдещето.
До ден днешен фолклорът е неизменна част от живота на българина. Като започнем от народните приказки, които знаем от родителите си, а днес ние разказваме на децата си, минем през обредите и обичаите, които неизменно съпътстват празниците и делниците ни.
Продължаваме през бабините рецепти с билки за различни болежки и стигаме до песните и танците, които владеят не само нашите сърца, но и тези на народи от всички краища на света.
Българският фолклор е жив и ще пребъде! Доказателство за това са читалищата и ансамблите, където българското народно творчество се пази и предава през годините, а пламъкът му се разпалва в сърцата на малки и големи.
Доказателство за това са все повечето школи за народни песни и танци, където изкуството ни се цени изпълнява от все повече хора. Доказателство за това са грейналите детски очи, които танцуват по сцените на събори и фестивали, разказват предания и изпълняват обичаи, останали от векове.
Фолклорът в планинските райони?
България е разделена на няколко фолклорни области – Шопска, Тракийска, Родопска, Пиринска, Добруджанска и Северняшка. Творчеството на всяка област носи отличителните черти на историята на района, бита на хората там, препитанието им, емоциите, които са ги вълнували през вековете.
Затова и те са толкова различни. Ако за Добруджанската област например са характерни танците и песните, пресъздаващи дългия горещ ден на житната нива, то в Пиринско пеят за юнаци и хайдути, а танците на планинците, особено в мъжката част, са борбени и енергични.
Както подсказва името, Пиринската фолклорна област обхваща района на Пирин планина. На юг тя стига до границата с Гърция, на запад – до границата с Р Северна Македония, на север – до Дупница, а на изток стига до Родопите и населените места по поречието на реките Струма и Места.
Сред най-популярните обичаи в Пиринско са Кукерите, наричани още “бабугери”, “чаушери”. Това са маскарадни игри, които се изпълняват тук от стотици години. Основната им цел е да прогонят злите сили и да донесат здраве и благоденствие на хората.
Пиринските народни танци са важен дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност танците от този край имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура.
Пиринските народни танци са повлияни от танците на съседните страни – предимно от Егейска и Вардарска Македония. Женските танци са в умерено темпо с ниски, бавни стъпки – нежни и плавни. Характерно при мъжките танци е, че те са борбени и динамични – какъвто е бил животът в тези земи.
Като цяло танците на Пиринския край притежават общи стилни белези, по които ги отличаваме от танците на другите области. Същевременно в рамките на областта, те имат и ясни различия, според които може да ги разделим на пет района – Разложки, Гоцеделчевски, Благоевградски, Петрички и Сандански.
В пиринските народни песни се пее за героизма на българите. Също често срещани са жетварските и седенкарските песни. Липсват бавни песни, за сметка на по-весели и игриви с характерно хълцане (ацане) и тресене (къдрене) на гласа (типично за района на Банско).
В Пиринско на музикални инструменти свирят главно мъжете. Широко разпространени са тамбурата и гайдата. Зурната се среща в целия Пирински край /без Благоевградско/.
Тя е дълбоко вкоренена в музикалния бит на населението тук, което и след Берлинския конгрес остава под Турско робство чак до 1912 г. Тъпанът пък се среща навсякъде и често се използва за съпровод на пиринските хора, заема съществено място в бита на местното население.
Пиринските песни са известни и се пеят в цяла България. Кой не е чувал „Македонско девойче”, „Кой уши байрака”, „Ако умрам, ил загинам”, „Миле Попйорданов”, „Йовано Йованке”, „Земи огин, запали ме”, „Назад, назад, моме Калино”…?
Къде и кога може да се насладим на автентичен фолклор и да научим повече за него?
Няма селце в Югозападна България, което да не почита читалището си като храм на българщината. Това са и местата, където българският фолклор се пази, развива и предава на поколенията.
Освен читалищата, които разпръскват пламъка на местния фолклор ежедневно, в тази част на България се организират и провеждат безброй фестивали и събори, където можете да се запознаете с фолклора в автентичния му вид.
Най-известните сред тях са съборът за народно творчество „Пирин пее“ в местността Предел, международният кукерски фестивал „Старчевата” в Разлог, празниците на банската традиция и фолклорен фестивал за автентични песни „Между три планини“ в Банско, международният фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува” в с.Микрево.
С малко повече късмет можете да се окажете в Благоевград в ден, в който световно известният ансамбъл „Пирин“ има концерт. Изкуството на ансамбъл „Пирин“ представя местния фолклор по автентичен и изключително вълнуващ начин.
Ако трябва да обобщим, Пиринският край е истинско съкровище на фолклорната карта на България. До магията на местните песни и танци, обреди и обичаи, легенди и разкази за отминали времена можете да се потопите като отседнете в Орбита СПА Хотел Благоевград.