„Вароша – вечната любов в сърцето на градовете“
Страната ни е известна със своята богата и древна история. Затова и туристите, свикнали с живота в големите и модерни градове, с любопитство търсят онези автентични кътчета, които пазят спомените за отминали времена.
Много градове имат своя стара част, която освен любимо място за разходка и отдих на местните жители, привлича и много пътешественици. Обикновено, за тези места се полагат специални грижи, за да могат те да запазят своята автентичност и обаяние.
Думата „вароша” идва от прабългарски и едно от многото ѝ значения е „стар град”, „квартал“. Когато чуеш тази дума, асоциацията, която несъмнено правиш, е за нещо старинно и красиво, нещо, което крие в себе си местната история, прокарва я през настоящето, за да я съхрани за бъдещето. Такъв стар квартал Ви очаква и в центъра на Благоевград.
Тесни калдъръмени улички, уникална архитектура, разнообразни занаяти и исторически паметници посрещат жителите и гостите на Благоевград в стария квартал Вароша.
Разположен на левия бряг на река Бистрица, кварталът е своеобразен етнографски комплекс, който пази спомените от далечното минало на града. И ги разказва тихо, ненатрапчиво, давайки възможност на всеки сам да нарисува картината на миналото в съзнанието си.
История на квартала
Вароша се обособява като отделен квартал на християните в Горна Джумая, днешен Благоевград, в края на XVI век в подножието на Делвинския баир. В началото на XIX век кварталът вече е оформен изцяло. Първото му споменаване срещаме в османски документ от 30 май 1502 г.
През XVII-XVIII век градчето Горна Джумая е с преобладаващо турски облик. През първата половина на XVIII век в града има пет турски махали, а единствената българска махала е именно Вароша, населявана от 150-200 семейства.
Българската махала се е съединявала с турската част на града посредством три моста – Чаршийския, Черковния и Касапския. Трите моста пресичали минаващата през Благоевград река Бистрица, но днес те са разрушени. От другата страна на реката била и градската чаршия.
По това време кварталът се простира на изток от Митемарковата къща, която вече не съществува, до днешния пазар на запад. Кварталът имал една главна улица – улица „Чаршийска“, наричана още Сярското джаде (днес улица „Александър Стамболийски“). В навечерието на Освобождението в града има 24 хана и около 180 дюкяна.
По време на Възраждането Вароша приютява най-добрите учители и дейци на културата от региона, които участват активно в революционните борби на българите.
През 30-те години на XX век в западната част на Вароша започва прилагането на регулационен план. Възрожденските улички са заменени с еднакви по ширина улици, определящи правоъгълно градоустройство.
През 1969 година в източната част на квартала започва подмяна на уличната структура и жилищните сгради. В същата година запазените възрожденски къщи във Вароша са обявени за паметници на културата.
През 80-те години на ХХ век Община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен. Днес две от къщите са частни, а останалите се използват за обществена дейност.
Те помещават галерии, занаятчийски работилници, центрове по изкуства, керамика, литература, живопис и други. Така, докато в една къща деца танцуват и пеят, то в друга майстор прави тъпани и обувки за танци.
Архитектурата на Вароша
Като архитектурен силует благоевградският квартал Вароша не се различава особено от останалите стари градове с това име в страната.
Сградите, строени в началото на 19-тото столетие, често са едноетажни, с малки прозорчета, обърнати към двора. Политическите и икономически промени в Османската империя обаче се отразяват благоприятно и върху бита на българския народ, създават се условия замогналите се търговци, занаятчии, интелигенция да започнат да строят нови сгради – стопански, жилищни, църкви.
Така през втората половина на века се появяват къщи с дюкяни в долната част и жилищни помещения на горния етаж. Строителите са местни, от региона.
След това навлиза и тенденцията за изписване на къщите отвън. Така по-представителните домове са и художествено украсени. Прочута с украсата си била т.нар. Шарена къща. Тя обаче е съборена при разширяването на двора на църквата “Въведение Богородично”.
Eдинствената запазена къща с художествена орнаментика в квартал Вароша е Мощанската, изписана е в годината на нейното построяване – 1888 г.
С какво Вароша е уникален и забележителен?
Дойдете ли във Вароша, неусетно ще се потопите в миналото на Благоевград. Чистите калдъръмени улички с бели каменни къщи приличат на декор от исторически филм. Идилията на старинната атмосфера Ви обгръща отвсякъде, а тишината и ароматът на старо дърво, китните дворове и тайните, които крият, омагьосват и възторгват.
Десетки са заснетите тук народните песни, за които декор е именно Вароша. Старинният квартал ежегодно е сцена за възстановки на различни исторически събития, а тихите му дворове и живописни чардаци са любимо място за фотосесии на младоженците в Благоевград.
Освен калдъръм и възрожденски къщи обаче, автентичният дух и омайната атмосфера на Вароша се допълват от няколко паметника, които допълнително допринасят за обаянието на квартала.
Във Вароша се намира :
- църквата „Въведение Богородично”, която е обявена за национален паметник на културата.
- къщата-музей на Георги Измирлиев – Македончето, революционер в Априлското въстание.
- Регионалният исторически музей и още няколко исторически паметника, свързани с историята на Благоевград.
Един от най-интересните паметници тук е църквата “Въведение Богородично”. Тя е изключително красива и е обявена за паметник на културата. Строежът й започва през 1840-а и завършва след четири години.
В нейното изграждане се е включвало цялото българско население. Всеки е помагал с каквото може. Освен майсторите зидари, участие е взела цялата тогавашна общественост на града. Сградата й е трикорабна, като на изток има полукръгла абсида.
Изографисването на храма се извършва на няколко етапа. След 1879 г. българите в Горна Джумая специално канят зографи, които да изпишат стените в духа на традицията.
Стенописите са дело на зографи от Банската художествена школа – Михаил Голев, Димитър Сирлещов, Коста Марунчев. Преобладаваща част от иконите са дело на майстори от Банската и Самоковската художествени школи.
Иконостасът е изработен по подобие на този в църквата в Рилския манастир, и макар да му отстъпва по размери и изящество, се нарежда сред най-добрите и най-интересните образци на българското дърворезбено изкуство от възрожденската епоха от резбари от Самоковската и Дебърската художествени школи. Таванът е изработен от майстори от Дебърската художествена школа.
По отношение на някои архитектурни елементи и зографията на храма са извършени някои реставрационни работи през 80-те години на ХХ в. От средата на XIX век в двора на черквата се помещава новото светско училище в града.
Далеч по-късно, по време на реставрационните процеси в църквата е открит паметник на майор Николай Павлович Орлински, руски командир, който осъществява първото освобождение на Горна Джумая на 12 февруари 1879 г. През 1986 г. е започнат и през 1987 г. е завършен Мемориалът на Делчевия род, който също се намира в двора на храма.
Някои от най-известните обекти във Вароша са Мощанската къща, Унчевата къща и Измирлиевата къща. Последната е известна с това, че е роден дом на видния благоевградски революционер Георги Измирлиев – Македончето.
Тя е музей, който разказва неговата история и участие в революционните движения. През лятото дворът на къщата се превръща в галерия за творбите на местните художници.
Не пропускайте да посетите и Регионалния исторически музей в северната част на Вароша, който притежава богат фонд от експонати в различни направления.
Те от своя страна са :
- Античност
- Средновековие
- Църковно-просветни борби и революционно движение
- Етнография
- Изкуство
- Скаптопара – Горна Джумая – Благоевград – градът и неговите жители
За съществуването си от 1952 г. до сега музеят е събрал над 150 000 експонати, които детайлно и ясно разказват за миналото на Благоевград.
Някои от къщите във Вароша са превърнати в уютни ресторантчета, предлагащи автентична българска кухня. След разходката по калдъръмените улички тук можете да изпиете чаша кафе и да се полюбувате на тишината сред специфичния аромат на старо дърво и градински цветя.
Как да стигнем до Вароша от Орбита СПА Хотел?
Достъпът до старинния квартал Вароша от Орбита СПА Хотел Благоевград е много лесен. Кварталът се намира на десетина минути с кола от комплекса по хубав асфалтов път. Просто трябва да поемете по шосето, свързващо Орбита СПА Хотел с центъра на Благоевград.
Отминавате парк Бачиново и продължавате към града. Вароша се намира от ляво на пътя при влизането в Благоевград. Отстрани на шосето е обособен паркинг, където удобно да паркирате автомобила си и спокойно да се отправите за разходка из старинния квартал на някогашния Горна Джумая.