Случвало ли Ви се е да чуете името на някой град и в съзнанието Ви веднага да изникнат картини от неговата архитектура? Созопол и Несебър неизменно се свързват с типичните останки от времето, в което са били гръцки колонии, Плиска и Преслав са емблематични със своите крепостни съоръжения.
Монументални тронни палати и дворци, споменем ли Русе веднага се сещаме за прозвището Малката Виена и неговите стари градски сгради в неокласически стил, а планинските градчета като Копривщица, Панагюрище, Трявна веднага свързваме с прекрасната възрожденска архитектура.
Територията на България е богата на архитектурни паметници, построени от различни народи в различни епохи. Ако погледнем картата, ще видим как освен всичко друго, архитектурата в различните ѝ части разказва за историята, бита и предизвикателствата, пред които са се изправяли местните хора.
Архитектурата, като основен артефакт, разказва за развитието през вековете, за народите, които са минавали през земите ни и за това как ние българите сме успели да вземем най-ценното от тях и да го запазим през вековете.
Какъв е стилът в Благоевград?
Архитектурният стил може да се определи като съвкупност от основни черти и признаци на архитектурата от определено време и място. Архитектурният стил е своеобразен мироглед, обхващащ всички страни на изкуството и културата на обществото в определен момент от социалното и икономическото му развитие.
Развитието на архитектурните стилове зависи от климатични, технически, религиозни и културни фактори. Най-големият град в Югозападна България – Благоевград, е типичен пример за това как архитектурата може да разказва история.
История за зараждането на самия град, за различните периоди от неговото социално-икономическо развитие, за промените в политическия и религиозния живот тук и в страната като цяло, за бита и поминъка.
Като се започне от останките на древното римско селище край днешния град, датирано от III век и се стигне до днес, когато новостроящите се сгради са инспирирани изцяло от съвременния модерен стил в строителството. В Благоевград наистина може да се види всичко.
Какво можем да видим в Благоевград?
От всяка епоха по нещо – това е Благоевград. Най-ранните свидетелства за строителството в района, запазени до днес, се намират извън днешния град.
Освен разкопките от III век, които бяха открити съвсем наскоро при строежа на АМ „Струма“ и крепостта край село Дренково, които можете да видите на място, Регионалният исторически музей съхранява голяма колекция от артефакти и документи, показващи развитието на града в архитектурен план.
И тук, подобно на много места в България, архитектурата се променя в зависимост от ситуацията и начина на живот на хората. Голяма част от сградите, строени през различни периоди от историята на Благоевград, са запазени, други реставрирани, а трети се развиват така, че към духът на миналото се добавя модернизмът на съвременния свят.
Разхождайки се в центъра на града, от едната страна на река Бистрица е възрожденският квартал Вароша, с типичната за този период архитектура. Пресичайки мостовете на реката се озовавате в съвременната част на града, където модерните съвременни стилове в архитектурата се преплитат с типичния за 20-те и 30-те години на миналия век външен вид на сградите.
Голяма част от сградите в този район са строени именно в този период, но реставрирани и поддържани от собствениците си, те се съчетават по необикновен начин с монолитните сгради на съвременните здания в центъра на града. От този период са и запазените до днес емблеми на града – парк Бачиново, парк Ловен дом, градската градина, стадиона.
Ако продължите разходката си по пешеходния център ще стигнете и до площада пред сградата на Общината, който пък е типичен представител на архитектурата през комунизма – монолитно строителство с грандиозни сгради и множество фонтани, облечени в мрамор, гранит и варовик.
Градският център на Благоевград придобива съвременния си облик през 1987 г., когато за идването на Дипломатическия корпус тук, в пълната промяна на градския център се инвестират милиони левове.
А постигнатото тогава, въпреки противоречивото мнение на съвременниците ни за онези времена, е емблема на Благоевград и днес. Сред сградите, строени тогава и правещи впечатление и днес, е внушителното зднаие, в което се помещава Американският университет в България. През 1987 г. то е строено за партиен дом на БКП.
Типично за строителството през 70-те и 80-те години на миналия век в България, в Благоевград също от този период датират жилищните блокове в широкия център на града и панелните комплекси в кварталите.
Архитектурата в града е показателна и за етническата принадлежност и религиозните убеждения на жителите му през годините. Наред със старата черква в квартал Вароша, много близо до центъра е запазена и старата джамия, макар и недействаща от много години.
Джамията се намира в една от някогашните турски махали на града и напомня за това, че жителите на този край са били под турско робство доста повече от сънародниците си в останалата част на България. Освобождението тук идва чак през 1912 година.
Най-ценното от архитектурата на Благоевград
Старата част на всеки град е мястото, което привлича туристи, жители и гости на града. Тези квартали са носители на онзи непреходен дух, който пази в себе си автентичността и неповторимостта на мястото.
Точно такова място е комплекс Вароша – най-старият квартал на Благоевград. С чисти калдаръмени улички, бели възрожденски къщи и тихи дворчета, мястото прилича на декор от исторически филм.
Като архитектурен силует благоевградският Вароша не се различава по нищо от останалите стари градове с това име в страната. До началото на XIX век къщите са едноетажни с малки прозорци.
Политическите и икономически промени в Османската империя обаче се отразяват благоприятно и върху бита на българския народ, създават се условия замогналите се търговци, занаятчии, интелигенция да започнат да строят нови сгради – стопански, жилищни, църкви.
Така през втората половина на века се появяват къщи с дюкяни в долната част и жилищни помещения на горния етаж. Строителите са местни, от региона. . След това навлиза и тенденцията сградите да се изписват отвън. Пример за това е Мощанската къща от 1888 г., чийто автентичен облик е запазен до днес.
През 80-те години на ХХ век Община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен. Днес две от къщите са частни, а останалите се използват за обществена дейност.
Те помещават галерии, работилници, центрове по изкуства, керамика, литература, живопис и други. Така, докато в една къща деца танцуват и пеят, то в друга майстор прави тъпани и обувки за танци.
Един от най-интересните архитектурни паметници във Вароша е църквата “Въведение Богородично”. Строежът й започва през 1840-а и завършва след четири години. Сградата й е трикорабна, като на изток има полукръгла абсида.
Иконостасът е изработен по подобие на този в църквата на Рилския манастир. И макар да му отстъпва по размери и изящество, той се нарежда сред най-добрите и интересни образци на българското дърворезбарско изкуство от възрожденската епоха.
И като говорим за архитектура няма как да не обърнем специално внимание на часовниковата кула на Благоевград. Това е една от най-старите часовникови кули в България. Тази възрожденска постройка е един от символите на Благоевград.
Часовниковата кула е построена през 1867 година от малешевски майстори. Има уникален швейцарски часовников механизъм, изработен също през XIX век. Представлява четириъгълна пресечена пирамида с островърх покрив с медна обшивка. Основната част на постройката е каменна зидария, а циферблатите са върху дървен градеж.
Сградата на Операта също е емблематична за Благоевград. Интересното е, че при строежа ѝ в нея е вградена старата сграда на градското читалище, което и днес е в сърцето на зданието.
Това е Благоевград – прекрасна симбиоза от различни епохи, всяка от които има своето място в съвременния живот на града. Архитектурни стилове от далечни времена се сливат с модерните сгради и придават на града онзи дух, който го прави вечно млад и непреходен.